Огънят е едно от най-честите бедствия в света днес. Според съответните статистически данни, средно, има повече от 10,000 пожари всеки ден в света, причинявайки стотици смъртни случаи. Освен това, щетите, причинени от пожара, се удвоиха с течение на времето.
В резултат на това е налице спешна необходимост от автоматична технология за откриване на пожари, особено технологията за откриване на пожарни дим също е постигнала значително развитие и по-широко приложение.
Детектори за дим, наричани още димни аларми, изпълняват противопожарна профилактика чрез наблюдение на концентрацията на дим. Те се захранват от автобус, свързан в мрежа и се комуникира с контролера за пожароизвестяване, за да се образува алармена система. Според вида на използвания датчик, пожароизвестителите могат да бъдат разделени на йонизиращи сигнализатори за дим и сигнализатори за фотоелектрически дим.
Детекторът за дим има повече от 100 години от раждането си. Първият автоматичен детектор за пожар е патентован през 1890 г. от Франсис Робинс Удтън, американски физик и математик, партньор на Едисон. За съжаление, това негово постижение често се пренебрегва.
Това е причинено от инцидент с думи с разлика в това време-патентът му е неправилно обозначен като преносим електрически аларма за гуми, а правилният трябва да е преносима електрическа пожароизвестителна.
През 1902 г. британският инженер Джордж Андрю Дарби подава заявка за патент за първия европейски електротермичен детектор в Бирмингам, Англия. Неговото изобретение се нарича "Butter Sentry" и се счита за предшественик на съвременните димни детектори.
Структурата на неговото изобретение е проста: две електрически дъски с парче масло, заседнало между тях. Когато димът се покачи, те ще разтопят маслото, което ще доведе до контакт помежду си двете електрически табла, за да образуват път, като по този начин задействат аларма. Тя не е толкова засичане на дим, колкото тя е откриване на температура.
Това е много хитър дизайн. За съжаление, той също има много недостатъци: Първо, това е лесно да фалшивите аларми. През горещото лято, алармата може да звъни нон-стоп; освен това, инсталацията на масло е много неудобно. Капките са навсякъде. По-късно, много изобретатели последвали и не успяват да намерят по-добро решение. Следователно този проблем се плъзга за 30 години.
До края на 40-те, швейцарският физик Уолтър Джайгър случайно е измислил истински детектор за дим. Планът беше да се изработи аларма, която да засича газ и отровен газ за мината.
Те проектираха "йонизация камера", въз основа на принципа, че йонизираните йони са засегнати от димни частици за намаляване на йонизационния ток и използват радиоактивни материали, за да йонизират въздуха в тази малка камера в различни окачени йони. Тези йони могат да се свържат с веригите от двете страни, като поддържат тока на стабилно ниво.
Очакваше, че газът, влизащ в сензора, ще се комбинира с молекулите на йонизиран въздух, като по този начин променя тока в кръга на инструмента. Неочаквано, малка концентрация на газ не оказва влияние върху проводимостта на сензора. Неговото оборудване не отговаря на неговата цел. Джейгер запали цигара в неудовлетвореност, но неочаквано установи, че метърът на инструмента е записал текущата капка. Димните частици по цигарата са направили това, което не може да направи газа.
В същото време, през 1939 г., швейцарският физик Ернст Майли проектира йонизация камера устройство, способен да открива горими газове в мини. Експериментите на Уолтър Джейгер и Ернст Майли проправят пътя за раждането на съвременните детектори за дим и на тази основа се създаде пълна автоматична противопожарна система.
Международната противопожарна общност обикновено го разглежда като нова начална точка за автоматични пожароизвестителни системи. След около десет години на изследвания, производство и подобрение, дим детектор е пуснат на пазара в 1951 и за първи път е продаден в Съединените щати. Въпреки това, поради високата си цена, голям размер, и необходимостта да се положат съответните линии по време на инсталацията, тя се използва само в големи фабрики и търговски центрове.
През 1965 г. първият нискотарифен димен детектор за домашна употреба е разработен от американския предприемач Duane D. Pearsall. Това е устройство, захранвано от батерии, което може лесно да се монтира и замени. И започва масово производство на тези домашни димни детектори през 1975.
През 1972 г. Доналд Стийл и Робърт Емпле изобретил фотоелектрическия (оптичен) детектор за дим от Electronic Signal Laboratory и получава патент през 1972.
Изпращане на обратна връзка
История








